Още една къща паметник на културата ще бъде частично разрушена
Поредната къща паметник на културата в столицата, е застрашена, с цел да бъде издигната 25-метрова постройка с под земята паркинг. В нея е живял един от строителите на млада България след Освобождението. Цветан Радославов се е гордеел, че е българин, само че през днешния ден, през 2021 година, не проличава, че ние да се гордеем с делата му.
През далечната 1885 година България минава през следващите тествания. Сърбия афишира война на страната ни. Именно в тези тежки дни към бойното поле като доброволец върви Цветан Радославов.
Тогава той композира песента „ Горда Стара планина “, която по-късно е обработена от композитора Добри Христов и през 1964 година се трансформира в химн на България.
Освен основател на българския химн, Цветан Радославов е и ослепителен академик. Той е един от тримата българи, които са защитили доктората си при бащата на актуалната научна логика на психиката – Вилхелм Вунт. Радославов отхвърля всички предложения за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където учи младите българи на западни и антични езици, логика на психиката, нравственос и логичност. Той живее в дребна мансарда на улица „ Ангел Кънчев “ № 3, където през днешния ден има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.
Именно тази постройка влиза в проектите на план, за който заповед е издал основният проектант на Столична община Здравко Здравков. Проектът е за частно капиталово планиране – създаване на нова постройка с височина над 25 метра и подземни гаражи на три равнища, която ще се издига сред пл. „ Славейков “ и пл.„ Гарибалди “. Инвестиционните планове плануват събарянето на част от постройката, а на нейно място да се изградят три равнища подземни гаражи с асансьор.
Къщата е издигната през 1905 година от арх. Георги Фингов и арх. Кирил Маричков – създатели на едни от най-красивите здания у нас от началото на 20 век. От 1910 до 1928 година на последния етаж е живял Цветан Радославов.
Още като дете Цветан Радославов пораства в обкръжението на видни общественици от Свищов като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След довеждане докрай на Априловската гимназия в Габрово той прекарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 година пази докторската си купа по философия в Лайпциг. Първо е гимназиален преподавател в Габрово, след 1897 година – в Мъжката гимназия в Русе, а след това преподава в Трета мъжка гимназия в София
След като към този момент беше позволено събарянето на емблематични здания с културна и историческа стойност – като Къщата с ягодите, Двойната къща, Къщата на Гешов и други, наподобява ръководещите София ще заличат още едно място, част от историческата ни памет. Ако не желаете това да се случи, можете да се включите в подписката срещу частичното разрушение на постройката на ул. „ Ангел Кънчев ” 3.
През далечната 1885 година България минава през следващите тествания. Сърбия афишира война на страната ни. Именно в тези тежки дни към бойното поле като доброволец върви Цветан Радославов.
Тогава той композира песента „ Горда Стара планина “, която по-късно е обработена от композитора Добри Христов и през 1964 година се трансформира в химн на България.
Освен основател на българския химн, Цветан Радославов е и ослепителен академик. Той е един от тримата българи, които са защитили доктората си при бащата на актуалната научна логика на психиката – Вилхелм Вунт. Радославов отхвърля всички предложения за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където учи младите българи на западни и антични езици, логика на психиката, нравственос и логичност. Той живее в дребна мансарда на улица „ Ангел Кънчев “ № 3, където през днешния ден има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.
Именно тази постройка влиза в проектите на план, за който заповед е издал основният проектант на Столична община Здравко Здравков. Проектът е за частно капиталово планиране – създаване на нова постройка с височина над 25 метра и подземни гаражи на три равнища, която ще се издига сред пл. „ Славейков “ и пл.„ Гарибалди “. Инвестиционните планове плануват събарянето на част от постройката, а на нейно място да се изградят три равнища подземни гаражи с асансьор.
Къщата е издигната през 1905 година от арх. Георги Фингов и арх. Кирил Маричков – създатели на едни от най-красивите здания у нас от началото на 20 век. От 1910 до 1928 година на последния етаж е живял Цветан Радославов.
Още като дете Цветан Радославов пораства в обкръжението на видни общественици от Свищов като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След довеждане докрай на Априловската гимназия в Габрово той прекарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 година пази докторската си купа по философия в Лайпциг. Първо е гимназиален преподавател в Габрово, след 1897 година – в Мъжката гимназия в Русе, а след това преподава в Трета мъжка гимназия в София
След като към този момент беше позволено събарянето на емблематични здания с културна и историческа стойност – като Къщата с ягодите, Двойната къща, Къщата на Гешов и други, наподобява ръководещите София ще заличат още едно място, част от историческата ни памет. Ако не желаете това да се случи, можете да се включите в подписката срещу частичното разрушение на постройката на ул. „ Ангел Кънчев ” 3.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ